|
Д-р Веселин Даскалов е роден на 12.11.1961 г. в Ботевград. През 1987 г. завършва медицина, а през 1990 г. придобива специалност. Започва работа като научен сътрудник в тогавашната спешна очна клиника на ИСУЛ, днес УМБАЛ „Царица Йоана”. През 1992 г. става асистент в катедрата по офталмология на Александровска болница, където повече от 14 години се занимава с преподавателска и научна работа. През 2006 г. става един от основателите на очното отделение в болница „Токуда” в София и негов началник.
Специализирал е в Англия, Германия, Япония. Член е на Управителния съвет на Българското дружество по офталмология. Носител на награда на името на д-р Дъбов за най-добър млад офталмолог на 1999 г.
- Д-р Даскалов, кои са най-сериозните очни заболявания при възрастните хора?
- Основните социално значими заболявания на хората в по-напреднала възраст са катарактата, която е проблем на стареенето, глаукомата, късните последствия на диабета. Има и още едно заболяване, което се развива с възрастта. То наистина е бич в социално богатите държави и проблем по принцип на застаряването - сенилната макулна дегенерация. Що се отнася до диоптрите – те също се променят с възрастта. Далекогледството нараства, миопията (късогледството) също, но до един определен период - до 20-те години, след това остава постоянно, а към 40-годишна възраст според пациентите има намаляване на диоптрите. Ние специалистите обаче говорим за лъжлива промяна на диоптрите, защото късогледството си стои - те не виждат надалече без очила, но за близо намаляват. Останалите пък хора, които никога не са носили очила, след 40 години започват да носят. Това е процес - „старческо далекогледство”, с медицински термин пресбиопия, която се коригира с постепенно нарастващи диоптри – на всеки пет години с половин до 60-годишна възраст, когато този процес приключва. И затова на 40 години носим един диоптър очила или изобщо не сме носили, а на 60 – плюс 3.
- Катарактата, или както е известна сред хората с наименованието „старческо перде”, е най-често срещаното и най-разпространеното заболяване. Наистина ли операцията е единственото решение?
- Смешно е да говорим, че катарактата се лекува с капки и с билки. Досега няма открито консервативно медикаментозно лечение за това заболяване. Тя се лекува само и единствено по оперативен начин.
В резултат на изменение на биохимичния състав на лещата, също и поради нарушение на нейното кръвоснабдяване и хранене и задържане на UV лъчите като бариера тя става плътна и непрозрачна. Светлинните лъчи трудно проникват през такава помътнена леща и човек започва да вижда околния свят като през запотено стъкло. Постепенно катарактата се увеличава, а остротата на зрението отслабва още повече. Впоследствие човек престава да различава очертанията на предметите и вижда само светли петна. Обикновено се засягат и двете очи, въпреки че едното може да се разболее няколко месеца преди това.
Катарактите са много видове, но най-разпространена е обикновената, сенилна, старческата катаракта или „старческо перде”. Определено мога да кажа, че през последните 10 години изживяхме истинска революция, тъй като технологията в оперативното лечение – специално машините и инструментариумът, се подмени коренно. Аз започнах да оперирам катаракти през 1990 г. До 2000 г. съм сменил личната си техника 5 пъти, а през последните 8 години - 3 пъти. И всички те са все по-добри и по-добри. Какво означава това? Не винаги всяко ново нещо е хубаво. Но тук става въпрос за една технологична инвазия, за скъсяване времето за самата операция. Подобриха се самите вътреочни лещи, възможностите за корекция с тях и се скъси извънредно много рехабилитационният период за тези болни. Сега операцията се извършва под микроскоп и трае най-много 10 минути. За обезболяване и обездвижване на окото се използват само капки.
Зрителната рехабилитация на оперираните е няколко часа или дори минути, тъй като непосредствено след ставане от операционната маса голяма част от тях се качват на колите си и си отиват вкъщи, шофирайки сами.
- Обикновено човешко чувство е да се страхуваш от операция, а когато се касае за очи, още повече. Какво представлява самата операция и какви рискове съществуват?
- Доскоро се смяташе, че лещата трябва да се отстрани чак когато катарактата “узрее”. Но благодарение на усъвършенстването на техниката, която се използва сега, необходимостта от пълното помътняване на лещата отпадна и оперативната намеса може да бъде извършена във всеки един стадий от заболяването. С интракапсулни операции на катаракта, които се изразяват в премахване на лещата заедно с капсулата без имплантация на друга леща или с имплантация на т.нар. преднокамерни лещи, се получаваха големи усложнения. Ние в България приключихме малко преди или малко след 90-те години с тази методика. После дойде ерата на екстракапсулната катарактна абстракция, при която се правеше доста по-голям разрез, през който по механичен начин се екстрахираше лещата и след това през този разрез се поставяше твърда вътреочна леща. Използваха се няколко конеца, които се сваляха между 45-ия ден и 3 месеца. Тези операции даваха един доста голям постоперативен роговичен астигматизъм, което смущаваше зрението и зрителния комфорт на пациентите. Освен това имплантите, вътреочните лещи, не бяха на такова високо ниво, на каквото са сега. От 1995 г. навлязохме в нова ера при операциите на това заболяване. Въведохме факоемулсификация, ултразвуковата технология или “лазер” както го наричат възрастните пациенти, и за пет години изведохме тази методика във водеща при оперативното лечение на катаракта. И сега в 70 - 80 на сто от операциите в цялата страна се извършват по този начин срещу 30 през 2003 г.
Ето затова говоря за революция в технологиите. Днешните машини са снабдени с много сензори и по време на самата работа контролират и предупреждават хирурга за евентуална опасност. Те дори говорят в буквалния смисъл на думата. Все още, разбира се, е водещо мястото на хирурга, но така или иначе възможностите за усложнения са сведени наистина до минимум. Само преди 10 години честотата на усложненията при тези операции беше 1 на сто, сега тя е по-малко от 1 на 1000.
- Поема ли НЗОК разходите за операциите и какви са цените на вътреочните лещи, които се поставят в окото?
- НЗОК е длъжник на офталмологията, мога смело да го заявя. Едва ли има по-евтини пътеки от тези при нас. Тя по принцип заплаща оперативното лечение, консумативите за операцията, но не заплаща имплантите. За съжаление пациентите продължават да си купуват вътреочните лещи, а и това е недостатъчно. Средствата, които трябва да се отпуснат от държавата за едно такова нещо, не са кой знае колко баснословни и смятам, че тука може да се намери решение на проблема. НЗОК трябва да даде още едно рамо и да подпомогне лечението, тъй като това е сенилно, свързано с възрастта, социално значимо заболяване. Възвръща пациентите към реалния живот, а голяма част от тях са в работоспособна възраст. Катарактата се подмлади – ако преди 10 години ние оперирахме само хора над 70 години, то сега средната възраст на пациентите е 62 години. Това са хора, които работят и още могат да работят.
В момента има много и различни лещи. При факоемулсификацията лещите трябва да бъдат меки, сгъваеми, които да се вкарват през разрез под 3 мм и да се разгъват вътре в окото. Цената на стандартната мека леща е между 600 и 800 лв., но тази на мултифокалните вътреочни лещи, с които можем да гледаме на различни разстояния, е много висока - около 2000 лв. за едно око.
- Ако катарактата е най-разпространеното заболяване, то глаукомата е най-страшното. Наистина ли не се лекува и води до пълно ослепяване?
- Точно така е, защото това, което вземе, глаукомата не връща. Тя е заболяване, при което има повишено вътреочно налягане. Получава се атрофия на зрителния нерв и за съжаление, тъй като той е част от мозъка, няма никакъв начин да се възстанови. Но вече има голям прогрес по отношение на медикаментозното лечение и на това заболяване. От 2000 г. навлязоха много фирми, които продават антиглаукомни препарати, и ако до 1995-а имаше само два, то сега вече у нас се продават почти всички съвременни медикаменти, които се предлагат в света за това лечение. И за щастие, тук наистина можем да благодарим на НЗОК, че все пак през последните 2-3 г. голяма част от тях, които са ужасно скъпи, се реимбурсират, макар и на 50 процента. Благодарение на това през последните 5-6 години операциите за глаукома намаляха драстично, но за нещастие това е един “тих убиец”. Той не предупреждава. Ние разбираме случайно, много често когато неволно затворим едно от очите си и установяваме, че с другото не виждаме. И лекарят установява, че зрителният нерв е атрофирал на 100 процента. Но ако се установи навреме, няма проблеми с лечението на глаукомата.
Използвам случая, за да кажа, че по повод на Световния ден на глаукомата 12 март в същия ден ще има лекция за глаукомно болни в аулата на болница “Токуда”.
- Какво бихте посъветвали възрастните хора, за да могат да запазят зрението си до дълбоки старини?
- Това глождене, парене, смъдене, зачервяване, чувството за сухота в очите, които почти всички чувстват, е също възрастов процес и не можем да го избегнем. След 60-те е необходимо да се ходи на офталмолог веднъж на 2-3 години. При смяна на очилата да се проверят очните дъна и стойностите на вътреочното налягане. И да не се страхуват от операцията – тя е шанс да живеят пълноценно и със самочувствие.
Ася ЧОБАНОВА
Источник: www.blitz.bg
|
|
